Excerpt for Герои на миналото: Новела (Българско издание) (Bulgarian Edition) by , available in its entirety at Smashwords

Резюме

Ангелски военновъздушни сили, полковник Михаил Маннуки‘или се събужда смъртоносно ранен в разбития си кораб. Жената, която спасява живота му, има невероятната способност да лекува. Но кой е стрелял и e свалил кораба на Михаил? И защо?

Нинсианна винаги е имала специални отношения с богинята. Тя идва от голям род на шамани и лечители. Когато изчезва в пустинята, за да избяга от насилствен брак с арогантния син на вожда, последното нещо, което очаква, е от небето да падне крилат човек!

Междувременно на небето министър-председателят Луцифер, осиновеният син на Вечния император, разкрива план за погазване на желанията на безсмъртния си баща.

Това е животът или смъртта в първата част от епичния научно-фантастичен разказ за мита за падналите ангели – Меч на боговете.

Тази книга НЕ е религиозна измислица!


Герои на миналото

(Новела)

от

Анна Ерешкигал

.

Сага Меч на боговете

(Епизод 1x01)

.

Българско издание

.

Преведено от Катрин Троева

Авторски права 2012, 2017

Всички права запазени



Съдържание

Резюме

Съдържание

Посвещение

Забележка за времето...

Генезис 6: 1-6

Пролог

Глава 1

Глава 2

Глава 3

Глава 4

Глава 5

Глава 6

Глава 7

Глава 8

Глава 9

Глава 10

Преглед: Меч на боговете

Бележка от Анна

Описание: Меч на боговете

Присъединете се към моята читателска група

За момент от Вашето време, ако обичате...

Преглед: Часовникът: Новела

Шахматни фигури/Персонажи

Списък на видовете

За автора

За преводача

Други книги на Анна

Авторско право



Посвещение

Посвещавам тази книга на всички смели мъже и жени, които служат във въоръжените сили. На Вас аз посвещавам най-големия, най-великия супер-герой, който някога е съществувал на Земята. Архангел Михаил. Един войник... като Вас.

Вие сте вятърът под нашите крила. Благодаря Ви!


Забележка за времето...

Всички времена в този роман възникват хронологично или едновременно, освен ако изрично не е посочено друго (т.е. преди три часа, или в момента). Поради това, че историята е разказана през гледната точка на различни герои, понякога може да има незначително припокриване на времето, за да бъде интересно за читателя, но иначе всички времена трябва да се разглеждат като последователни.

И Галактическият алианс и Сата’анската империя отброяват времето от деня, в който Вечният император се е възкачил на трона на Алианса и е подписал настоящото галактическо споразумение, разделящо Млечния път между двете империи (т.е. 152,000+ години). А.Е. означава "След императори." Десетичната точка след годината е месецът, т.е. 02 = февруари. Всички галактически стандартни дати вървят едновременно с времето, тъй като то се случва на Земята, освен ако изрично не е посочено друго.

152,323.02 = 2 февруари 3390 г. пр. Хр.



Генезис 6: 1-6

Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята

и им се раждаха дъщери,

Божиите синове, като гледаха,

че човешките дъщери бяха красиви,

вземаха си за жени от всички, които избираха. […]

В онези дни имаше великани на земята;

а и след това, след като Божиите синове

влизаха при човешките дъщери

и те им раждаха синове,

това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.



Пролог

Възнесените царства

Император Шай’тан

ШАЙ’ТАН

Двамата стари богове се наведоха над искрящата сребърна Галактика, която се въртеше в пространството, планирайки следващите си ходове. Те правеха това от незапомнени времена, Богът и Дяволът, двама древни противници заключени завинаги в игра на шах.

По-големият от двете божества, огромен червен дракон, премести една черна пешка на пътя на един бял топ.

Нямаш повече пешки!” – избоботи Шай’тан.

Офицерите са с по-голяма стойност от пешките! – лесно го настигна неговият противник с бяла роба. – Те могат да ги надхитрят.”

Ааа...” – Шай’тан издаде звук с хищническа усмивка. “Ти нямаш достатъчно уважение към твоите пешки. Няма значение колко са силни офицерите ти. – той премести втора черна пешка, за да застигне топа. – Ти никога няма да имаш достатъчно от тях. Особено ако продължаваш да ги губиш заради тривиални ходове.”

Той пусна загубения топ в растящата му купчина със завоевания, които лежаха пръснати около престола като счупени играчки. Вечният император Хашем имаше възмутено изражение.

Аз използвам по-силните фигури, защото имам по-добра стратегия! – каза той. – Наистина, Шай’тан. Ти мислиш в твърде кратък план, за да можеш да разбереш тънкостите!”

Спечелването е около цифрите! – засмя се Шай’тан. – Този, който има най-много шахматни фигури, печели.”

Гъстите вежди на императора се събраха. Той гледаше внимателно черния топ, движейки се в орбита около планета, намираща се дълбоко в неизследваните територии.

Какво си намислил, ти стар дявол?”

Шай’тан се престори с най-невинната си усмивка, дългата му червена опашка се мърдаше като на котка, дебнеща мишка. Хашем вдигна бял кон и обмисляше следващия си ход. Усмивката на Шай’тан изчезна, когато разбра коя шахматна фигура смяташе да изиграе неговият противник. Кожестите му крила стърчаха, докато Хашем преместваше белия рицар към най-голямата му награда.

Белият рицар на сектор Зулу три...”

О, не, не!”

Шай’тан грабна черния си топ и го тръшна върху Галактиката, премахвайки белия кон от небето.

Стаята се разтресе.

Таванът изчезна в ослепителна бяла светлина.

Шай’тан! – изпищя жена. – Трябваше да изчакаш реда си!”

Един неясен позлатен облик стана видим в небето, задаваше се над тях, сякаш те самите бяха шахматни фигури върху много по-голяма дъска. С извъртане на китката си, Тя-Която-Е ги лиши от възможността им да предвиждат и ги хвърли обратно в Галактиката, за да видят как манипулациите им сe разиграват в Галактическите империи, които управляват.


Глава 1

А и след това, след като Божиите синове

влизаха при човешките дъщери

и те им раждаха синове,

това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.

.

Генезис 6: 1-6

.

Февруари - 3390 г. пр. Хр.

.

Болка.

Изгарящи искри. Метал прониза плътта му. Той гъргореше от болка, докато стоманената пръчка, набучена в гърдите му, го притискаше към палубата на кораба като пеперуда. В дробовете му се изливаше кръв, това го прогаряше и давеше. Медно зловоние изпълни въздуха, това бе ароматът на собствената му предстояща смърт.

Опита се да си спомни своето име; но нямаше спомени, само усещане за падане.

Значи, това е то? Краят...”

Една единствена сълза се отрони, когато корабът се удари в атмосферата и започна да гори; внезапна пареща тежест, въпреки горещината и болката от другите му наранявания. Сам. Той винаги е знаел, че ще умре сам.

Корабът издаваше писъци за предупреждение.

Той затвори очи и се помоли да премине тихо в празнотата, да почувства как животът му си отива от тялото и болката свършва. Но дори и близо до смъртта, една част от него му прошепна:

Бий се!

Оцелей!

Живей друг ден...

Стисна юмрук около малка, тъмна фигурка, която винаги държеше до сърцето си. Щеше да завърши мисията. Щеше да порази ония, които са направили това; въпреки че не си спомняше за кого или какво се е бил.

Дълго след като трябваше да си е заминал от този свят, той продължаваше да се бори за всеки дъх.


Глава 2

Февруари - 3390 г. пр. Хр.

Земята: 12 часа по-рано

НИНСИАННА

Пустинята, която лежеше между двете реки, бе негостоприемно място, дори и по време на дъждовния сезон. Тук имаше малко покритие. Само дребен чакъл и от време на време изсъхнала купчина от храсти, скелетни останки на отдавна пресъхнали потоци, както и далечна планина, за която враговете им претендираха, че е свещената обител на техния бог.

Нинсианна, чието име означава “Тя-която-служи-на-богинята”, приклекна зад купчина камъни, а сърцето й биеше, докато три облечени в килт войни се придвижваха в опасна близост до мястото, на което тя се криеше, събирайки сухи клони от храстите, за да запалят огън.

Защо ще дойде по този път?” – попита Тирдард.

Тя искаше да се измъкне от него.” – каза Дадбех.

Не му позволявайте да чуе това. – каза Фироуз. – Той си въобразява, че е влюбен в нея.”

Трябва да се надяваме да е така! – каза Тирдард. – Би трябвало да се оженят по време на лятното слънцестоене.”

Не и ако той не може да я хване.” – каза Фироуз.

Ако питате мен – изсумтя Дадбех, – тя е избягала с друг мъж.”

Нинсианна притисна своята ръка пред устата си, за да потуши вътрешния изблик да извика: “Не можеш ли да разбереш, че просто не искам да се омъжа за него?” Тя го бе изразявала гръмогласно много пъти, но никой не го бе грижа за желанията на една жена.

Само си помисли какви хубави синове ще имаш! – татко се подиграваше с нейното колебание. – Тя-Която-Е гледа благоприятно на този съюз. Той е син на вожда. Помислете какъв престиж ще донесе сливането на нашите две семейства заедно?”

Да, но тя не иска да бъде ничия “коза за създаване на потомство”! Не и за селото. Не и дори за Тя-Която-Е!

Разговорът прекъсна, когато Ямин закрачи из къмпинга, носейки мъртва газела преметната през мускулестите му рамене. Той бе красив мъж, с мургав тен, хубав прав нос, и най-черните очи, които тя някога бе виждала. Всяка жена в селото припадаше по привлекателната му сила.

Всяка жена, освен тя...

Тя бе единствената плячка, която той никога не е бил в състояние да примами в леглото си!

Най-добрият му приятел, Сиамек, висок, интелигентен човек, остави копията с обсидианови върхове и наметалото на Ямин.

Виждате ли някакви следи от нея?” – попита Фироуз.

Просто стъпки. – Ямин посочи на североизток. – Няколко хиляди аршина в тази посока.”

Защо ще се отправя право към нашите врагове? – попита Фироуз. – Тя не осъзнава ли, че Халифианите ще поискат да им бъде под ръка, като робиня за секс?”

Защото е жена – Ямин се засмя. – Само боговете знаят какво пърха в хубавата й глава.”

Нинсианна взе камък, съпротивлявайки се на изкушението да го хвърли в арогантната глава на сина-на-вожда. Ако не бе заради нейните “умствени способности”, то той щеше да е мъртъв в момента!

Това получавате заради преследването на дъщерята на шамана.” – каза Фироуз.

Ние всички ви предупредихме – каза Сиамек, – Нинсианна е капризна.”

Дадбех се засмя.

О, Ямин! Искам те!” Малкият човек говореше с висок, фалцетен глас. Той обърна глава, преструвайки се на другото си Аз. “Не, не!” Пак обърна главата си, но обратно. “Да, аз те искам!” Отново се обърна обратно. “Не, аз не те искам!”

Тирдард сложи ръката на устата си, опитвайки се да не се засмее.

През цялото време – Фироуз се присъедини, въртейки бедрата си с женска походка – прави магията на баща си.”

Шазам! – Дадбех размърда пръстите си. – Ямин попада под нейната магия.”

Попаднал? – Ямин изсумтя. – Едва ли. Баща ми предпочита играта.” Той се втренчи в скалата, където Нинсианна се скри. “Типична жена! Твърде глупава, за да познава дори собствения си ум.”

Той коленичи до мъртвата газела, извади мяха си за вода и се напръска с няколко капки по главата.

Благодаря ти, братко – промърмори той – за дара на живота ти.”

Вятърът вдигна и отговори с глас, само Нинсианна можеше да чуе.

Добре си дошъл, облагодетелстван сине...”

Проряза корема й с обсидиановото острие, отделяйки прецизно органите от вътрешностите, които щяха да останат за храна на хиените.

Сиамек приклекна до него и посочи белега в корема на Ямин.

Ти изглеждаше като тази газела, когато те носех обратно, връщайки се от лов на зубъри – той говореше ниско, така че другите мъже да не го чуят. – Ако не бе тя да те зашие, щеше да си мъртъв. Може би сбърка нейната загриженост с любов?”

Зад скалата Нинсианна затаи дъх.

Моля те? Накарай го да слуша?

Ямин намушка ножа си в мъртвата газела.

Ето защо ние трябва да я върнем! – каза той. – Асур се нуждае от своя чирак лечител.”

Той премести крак и подаде месото на Сиамек. Черните му очи се взираха в неговия заместник-командир.

Сиамек кимна. Той никога не противоречеше на Ямин пред другите мъже, но те бяха приятели достатъчно дълго, затова и често му говореше на “ти”. Сиамек се приближи и сложи месото в огъня.

Ямин се изправи и се обърна към далечната планина, изражението му, уязвимо на слънцето, се взираше в хоризонта.

Къде си?” – промърмори той.

Постави увития си в кожа крак върху скалата, зад която Нинсианна се криеше, изучавайки хоризонта, и прикрепи наметалото си с помощта на сложно издълбана игла от кост.

Нинсианна, приклекнала като плячка, се криеше зад скалите. Вятърът се променяше. Към нея се приближаваше дим, носейки със себе си и пищен аромат на печено месо подправено с див чесън и малко пустинен кимион. Стомахът й изкъркори, напомняйки й, че за последните три дни не бе яла нищо друго освен говеждо месо и разни сушени осолени меса.

Къде би живяла? Една жена без село?

Никое друго племе не би посмяло да я вземе.

Вятърът прошепна:

Наистина ли ще бъде толкова зле? Да бъдеш съпруга на бъдещия вожд?”

Тя стисна ръцете си, разкъсана от нерешителност. Винаги ще се съпротивлява на прелъстяването и подаръците; а той винаги ще гледа на нея като на плячка дебната от лъв. Но след като бе ранен, в Ямин се бе появила изцяло нова и уязвима страна. Всеки ден, когато тя ходеше да му сменя превръзките, той разказваше своите истории за всички места, до които е пътувал, народът, който е срещал, и дивите и красиви неща, които e виждал.

Той бе обещал, че ако тя му стане жена, ще пътува с него.

Най-накрая тя му бе казала “да”.

Но след това той се възстанови и се върна към старото си Аз!

Бе в ужасно настроение, когато тя развали годежа им. Може би, ако бе обяснила, че е уплашена? Може би той си е научил урока?

Всичко, което трябваше да направи бе да се изправи и да каже: “Аз съм тук.”

Хей, Ямин? – извика Фироуз. – Какво ще правиш с нея, след като я хванем?”

Ще я сложа на коляното ми и ще я набия – каза Ямин, – каквото баща й е трябвало да направи много отдавна.”

Войните се засмяха.

Съмненията на Нинсианна замръзнаха в нейните гърди. Типичен мъж! Казва едно нещо, за да привлече една жена, и друго, за да впечатли приятелите си. Веднъж вече се бе хванала. Не би компроментирала решението си втори път!

Изчака, докато всички седнат да ядат, и след това много внимателно започна да пълзи назад. Едно мъничко камъче се плъзна и удари друго.

Шум!

Нинсианна замръзна.

Всички пет войни гледаха в нейната посока. Сърцето й биеше. Тя притисна тялото си в земята.

Дано да не ме видят!

Ако те се изправеха, тя щеше да бъде разкрита.

Прошепна молитвата, която баща й използваше всеки път, когато трябваше да запалят огън и дървото бе влажно (описвайки слънцестоенето, те запалваха огън два пъти годишно). В този миг огънят пламна в голям поривист облак и месото започна да цвърчи. Мъжете се надпреварваха да го заделят преди да се превърне във въглен.

Благодаря ти, мамо!

Тя изчака да седнат да ядат и след това пропълзя назад, докато достигна уади – сух пустинен поток, който имаше вода само след проливни дъждове. На дъното лежеше тъмна влажна дупка, където Дадбех бе копал за вода. Тук, в пустинята, водата се изпарява бързо. Не само че дупката бе пресъхнала, а и почвата изпускаше отвратителна неприятна миризма.

Това чувство на предвиждане тя бе наследила от баща си, който пък бе предупреден от зли духове. Всеки, който пиеше тази вода, щеше да усети коремна болка и внезапно да получи остра диария.

Нинсианна се изкикоти. Може би това ще възпре Ямин и хората му?

Тя побърза да тръгне на запад, далеч от територията Убаид, далеч от Асур, далеч от родителите си, които говореха за задължения и дълг. Тук, в пустинята, един-единствен пътник би могъл да мине незабелязано, но една група от войни определено ще предизвика вниманието на своите врагове.

Дори и Ямин не се осмели да рискува война с жестокото племе Халифиан!

Слънцето бе потопено зад планината, която Убаид наричаше “Зъбите на хиената”. Племето Халифиан считат планината за сакрална. Ако Ямин попаднеше там, те щяха да го оттеглят от битка със сигурност.

Уадито потъмня и земята се покри от мрак. От своя баща шаман, който бе осветил пътя й, бе наследила своите силни усещания. Всяко живо същество излъчваше слаба аура, от най-малката тревичка до скорпионите, които пълзяха сред скалите. Баща й твърдеше, че жените не би трябвало да виждат, но тя можеше да усети много повече, отколкото той вярваше.

Внезапно се спъна в една скала.

С вик се озова с лице на земята. С учестено дишане се изправи отново и изтупа мръсотия от роклята си. Трябваше да намери подслон. Но толкова навътре в пустинята имаше едва доловим нюанс на светлина.

O! Как мразеше тъмнината!

Изстиска глътка от своя кози мях. Бе изморена и накуцваше. Ако не намереше вода скоро, нямаше да има друг избор, освен да се върне до реката.

Тя затвори очи и вдигна длани към небето.

Велика майко? Жадна съм…

Само от лявата й страна почвата блестеше с лека нотка на живот. Подпочвена вода? Ако не бе паднала, вероятно нямаше да я пропусне.

Там имаше уади, отиващ направо към свещената планина. Лек земен аромат се носеше с вятъра. Нинсианна спря и помириса.

Вода?

Втурна се към една голяма скала, а уадито променяше маршрута си около нея. От пукнатината се стичаше слабо капеща изворна животворна вода.

Благодаря ти, майко!” Тя загреба шепа и предложи първитe глътки на земята, преди да потопи ръка в малкото езерце, коeто се бе образувало в основата й. Бе студена и сладка, без миризма, която да подсказва за зли духове.

Извади едно вълнено одеало от кожената си чанта. Тук, в пустинята, човек можеше да умре от топлинен удар по време на деня и след това да замръзне до смърт през нощта, а паленето на огън бе най-сигурният начин да привлече нежелано внимание. Тя се облегна на скалата, размишлявайки върху положението си.

Годеница! На човек, когото не обича!

Нощта стана още по-мразовита. Нинсианна започна да трепери. Глутница хиени се приближиха с обезпокоителен, смеещ се вой. Тя изрови обсидиановото си острие и го притисна към гърдите си. Змия изпълзя от дупката си и изсъска. Някъде в пустинята непознато животно издаде своят смъртен писък.

Майко?гласът й трепереше. – Знам, че си благосклонна към Ямин, но той има ужасен нрав. Не можеш ли да го накараш да се влюби в някоя друга?”

Какво би могло да накара богинята да отблъсне любимия си син? Тя се вгледа в звездите.

Шазам! Нинсианна направи бащината си магия...

Ами тя успя. Не точно. Е, може би само малко... Бе непрестанно загрижена за него, а той бе такъв непоносим досадник.

Какво, ако?

Може би бих могла да изпълня един любовен ритуал за него?”

Нинсианна се изкикоти, докато се ровеше из чантата си за свещените реликви, които бе откраднала от баща си. Един чувал с кости, за да отгатне бъдещето. Сухи листа от персийско желязно дърво, за да изобрази със символи духа. Парче от лапис, за да изобрази със символи Земята. Ръката й трепереше, когато докосна последния елемент – малка глинена колба, съдържаща тинктура от горски плодове, беладона и макови шушулки. Той твърдеше, че ако една жена изпие отварата, тя ще бъде изгубена в мечтите си. Без това дори баща й не чуваше думите от боговете.

Защо трябва мъжете да диктуват съдбата на жените, когато богинята е създала всичко, което е?”

Тя отдели запушалката на колбата и предпазливо я помириса. Нямаше усещането, че ситуацията може да се влоши, ако изпие съдържанието. Стискайки носа си, изля в устата си цялата бутилка.

Уф! Това имаше вкус на козя урина!

Сложи ръка върху устата си, за да се увери, че неприятната течност е слезнала надолу.

В ушите й се чуваше постепенно увеличаващ се звук като от течаща вода. Тя пропълзя до свещения извор и изгълта няколко шепи вода, опитвайки се да премахне насила вкуса в устата си, но бученето се усилваше и започна да й се върти свят. Сви се на топка, притискайки стомаха си. Защо, защо извърши забранена магия?

Най-после шумът започна да намалява. Не, не да затихва. Около нея плуваха мисли като нежна река от информация. Тя задържа дланите си нагоре към небето и започна да припява една молитва:

.

O, Велика майко!

Ти, имаща силата да променяш съдбата.

В твоите доброжелателни ръце,

Злото събитие става добро.

От дясната ти страна е правосъдието,

Отляво е добрината.

Към теб аз се обръщам, за да отправя молба.

.

Докато пееше, духът-светлина, който се излъчваше от всяко живо същество, започна да свети по-ярко. Песчанките говореха. Скорпионите си предаваха информация. Дори и торните бръмбари имаха да кажат нещо важно. Тя взе обсидиановото си острие и с черното вулканично стъкло проряза дланта си.

Изтиска три капки кръв върху малката глинена колба, взе я и я вдигна към небето.

О, Велика майко! – извика тя. – Намери половинка на Ямин с достатъчно силна воля, за да го постави обратно на мястото му. И ми доведи някой достатъчно силен, за да го накара да се отдръпне!”

В пустинята виеха глутница чакали, но не звучаха заплашително. Тя имаше чувството, че ще се превърне в част от тази глутница.

В крайниците й се промъкваше парализиращо изтръпване. Цвърченето на насекомите започна да наподобява на зловещи перкусии от шаманска дрънкалка. Тревата и храстите блестяха с ярка светлина, оградени с фосфоресциращо зелено. Тънки нишки от духовна светлина се простираха навсякъде до където виждаше, всичко бе толкова свързано. Дори скалите светеха с приспивна, сънлива и много жива светлина.

Високо в небето звездите се въртяха в бавен грациозен танц. Сълзи се стичаха по бузите й, като че пееха безмълвна песен.

Сестро! Присъедини се към нас…

Толкова е красиво.” – тя се протегна да ги докосне.

Времето и пространството бяха без смисъл, тъй като изображенията се носеха към нея по необятно обширната река; мъж в бяла роба седеше на трон. Зад него се издигаше Вечното дърво в тучна зелена градина, заобиколена от град с три златни слънца. Във и извън града странни същества преминаваха между звездите в затворени небесни канута.

Песента се промени.

Към центъра се промъкваше ужасяващ мрак.

Майко! Помогни ни!” извикаха звездите.

Вятърът се вдигна.

Нинсианна...”прошепна Тя-Която-Е. – Трябва ми помощта ти.”

Богинята обърна очите си към сребърно небесно кану. Един мъж се бореше с ужасен рак – красив, но смъртоносен. Мълния удари кануто му. Той падна през небесата към един кръгъл син камък, за който тя разбра, че е нейният дом.

Ще му помогнеш ли?”попита Тя-Която-Е.

Тръпка на вълнение се прокрадна през тялото й.

Дали щеше да успее да види до небесата?

Да, Велика майко! каза тя нетърпеливо. – Ще му помогна.”

Вятърът се усили оживено, събирайки косата й и хвърляйки своя студен дъх върху кожата й. В небето на изток падаща звезда освети пустинята като че профучавайки от небесата. Приближаваше се по-близо и по-близо, бе толкова голяма, сякаш доминираше на хоризонта.

“Майко?”

Звездата, представляваща ужасен изгарящ обект, връхлиташе.

Ставаше по-голяма и по-голяма.

Писклив вой разцепи въздуха.

A-а-а!”

Земята се разтресе, огненото кълбо премина точно над главата й. Тя се хвърли на земята.

Силен трясък!!!

Падащата звезда се заби в земята. Във въздуха се образува стълб от пламък, издигна се облак, който след това се изсипа, покривайки я с камъни и отломки. Камъните, с размер на юмруци, валяха като градушка от разгневените богове. Сърцето й биеше толкова бързо, че се страхуваше, че може направо да изскочи от гърдите й.

Нинсианна покри главата си и изкрещя.

Постепенно скалите се превърнаха в прах. Нинсианна се изправи и се обърна към светлото червено сияние. Дали бе в Рая или в странно огнено измерение на Ада?

Вървипрошепна Тя-Която-Е, – и направи това, за което се споразумяхме."

Нинсианна взе чантата си и се отправи към загадъчния нажежен обект. Достигна място, където някакво свлачище блокираше уадито. Точно от другата страна потокът се движеше така, че образуваше оазис. Две пътеки от огън се простираха през купесто оформената долина, насочвайки се към блестящата форма, намираща се в подножието на свещената планина.

Първият лъч светлина се появи над хоризонта.

Тук.прошепна Тя-Която-Е. – Тук трябва да научиш нашият шампион как да стане смъртен.”


Глава 3

Февруари 3390 г. пр. н. е.

.

Искри пращяха в дима, придавайки на всичко наоколо неземен външен вид. Пръчката остърга гърди му, заплашвайки да го удави в собствената му кръв. Задъхвайки се като риба, той си поемаше въздух с малки, но болезнени вдишвания, опитвайки се да получи достатъчно кислород, за да изчисти замъгляването в главата си. Не можеше да си спомни дори името си, а ако не се измъкнеше от тези останки бе мъртвец!

Неясни лъчи на златна слънчева светлина се пръснаха надолу през пукнатина в тавана, осветявайки красив тъмнокос дух. Светлината се отразяваше по кожата й, докато тя коленичеше до него, облечена като легендарно създание.

Първият прародител?

Чувството за страх прелетя в съзнанието му, но изчезна преди да е имал време да размишлява какво означава “пръв прародител”.

Не се страхувай. Тя-Която-Е ме изпрати тук да ти помогна. – каза духът. – Аз не искам да те нараня”

Ръката, която докосна бузата му, и симпатичният поглед в златните й очи бяха разбрани. Оцеляването при такава рана бе невъзможно. Но духът бе дошъл, за да го насочи към света на мечтите.

Преобладаващо чувство на облекчение заля тялото му.

Не съм сам.

Въпреки болката, той се усмихна, поставяйки съдбата си в ръцете на духа.


Глава 4

Февруари - 3390 г. пр. н. е.

Земята: Мястото на сблъсъка

НИНСИАННА

Първоначално изглеждащата горяща скала се трансформираше в острие на копие колкото по-близо се приближаваше до падналата звезда. Дори полузаровено, тя разпозна небесното кану, което бе видяла във видението си. То блестеше с ярко червен цвят, като легло от въглища, но самият кораб не гореше, с изключение на дима, който се издигаше от единия от двата му комина. Търсейки видима врата, масивна пукнатина разцепи кораба от дъното чак до тавана, където изчезна в свлачището.

Побързай!” – прошепна Тя-Която-Е.

Нинсианна се шмугна през пролуката в стая пълна с дим. Единствената светлина идваше от стотици искри, които се появяваха от паяжини висящи по тавана. Изгряващото слънце преминаваше през пролуката, осветявайки окървавeн мъж, който лежеше погребан под купчина чакъл. Той бе пронизан в гърдите от копие.

“Не!”

Остри ръбове съдираха ръцете и коленете й, докато тя пълзеше към умиращия мъж. Медна миризма изпълни ноздрите й – аромат на предстояща смърт.

Мъжът посегна към нея. Кръв се изливаше от устата и носа му.

Първият прародител?”каза той.

Тя постави ръка върху бледата буза на мъжа, молейки се да не види ужаса, който изпитваше. Очите им се срещнаха в мътната светлина, той бе като уплашено умиращо създание, напълно непознат. Изражението му излъчваше благодарност.

“Не съм сам?”

Очите му трепнаха затворени.

Нинсианна притисна пръсти в гърлото му. Моля те, не умирай! Ридания разтърсваха дробовете й, когато един слаб сърдечен пулс трепна срещу пръстите й.

Тук – шепот на интуиция привлече вниманието й към копието, което го приковаваше към пода, – погрижи се първо за най-смъртоносния обект.”

Той носеше особена дреха, която не бе нито наметало, нито роба. Тя взе обсидиановия си нож, за да разрежe плата. След като го махне, той щеше да изгуби всичката си кръв с няколко удара на сърцето, така че тя трябваше да действа бързо.

Ровейки се из чантата си, извади една игла и сноп от коса изтръгнат от опашката на див кон. Бе помагала на майка си да се грижи за много сериозни рани, включително и на Ямин, но никога не бе лекувала толкова тежка контузия без помощта на напътстващата ръка на майка й.

Тя уми ръцете си с вода от мяха и след това постави краката си от двете страни на тялото му. Изпя песента, която майка й пееше, когато имаше нужда от сила, обикновено, когато цяла група от войни идваха ранени след престрелка.

.

Тя събира най-божествените сили,

Оповестява свещенодействията.

Работи със сложни умения,

Тъй като служи на ранените.

.

Представи си бяла светлина, преминаваща от върха на главата й надолу към пръстите й, а след това в краката й внедрени дълбоко в земята. Бе забранено за една жена да използва магии за всичко друго, с изключение на магии за лекуване, но тя бе шпионирала баща си, когато той се бе събирал и разговарял с шамани. Около нея премина вълнуващо изтръпване, като вода наливаща се в урна, но енергията не се усилваше допълнително.

Тя стисна юмруци около вала и дръпна.

Иии-ааа!!!”

Мъжът изпъшка, но копието остана на същото място.

Тя дръпна по-силно, молейки се и пеейки, докато енергията й не стана толкова силна, че да започне да се оживлява. Издърпа толкова силно, че торсът му се вдигна от земята. Копието издаде ужасен звук, докато излизаше от гърдите му.

Нинсианна падна на колене, все още пеейки:

.

Тя взима превръзките и ги избърсва;

Слага мехлем върху превързаното,

Изчиства кръвта и нагнояването,

И поставя топла ръка на ужасната рана.

.

Онази река от послания, която получи във видението си, сега течеше около нея, по-ясна и могъща от ориентировъчните заклинания, които бе отхвърлила от неодобрителните очи на баща си.

Дишането на мъжа ставаше все по-затруднено. Плътта отляво на сърцето му потъваше в гръдния кош, където валът бе счупил няколко ребра. Тя притисна с два пръста върху мястото, но внезапно оцели куха празнина. Сърцето й се сви. Валът бе пробил белия дроб.

Прокара ръка навътре в гърдите му, преценявайки степента на увреждане. Нещо пулсираше срещу пръстите й. Нинсианна се спря, изпълнена с възхищениесърцето на мъжа се виждаше под белодробната тъкан.

О, Велика майко! – каза тя, възхитена. – Дори и мама никога не е докосвала все още биещо сърце.”

Това ли бе чувството да бъдеш богиня?

Тя взе иглата, с която бе вдявала малко по-рано. Това не бе първият път, когато пришиваше пробит бял дроб, въпреки че и в двата случая пациентът бе умирал след това. Заши нежната плът, следвайки шепота на посланията, които й казваха какво да прави. Издърпвайки плътта, я затвори като обувки от козя кожа, отряза конеца, а след това се премести, за да зашие външния слой на мускулите и кожата.

Докато зашиваше, продължаваше да пее:

.

Тя събира божествените сили,

Взима живота му в ръцете си,

Допира ги до Великата дреха,

Изричайки благосклонни думи.

.

Изпробва хирургически скалпел,

А докато го изостря

Усъвършенства божествените сили на медицината

И ги поставя в ръцете ми.

.

Непознатият отвори очите си.

Той я наблюдаваше как шие, изражението му бе странно спокойно като се има предвид фактът, че пръстите й са заровени дълбоко в гърдите му.

Ти дух ли си, който идва да ме отведе в света на мечтите?"каза той.

Не се страхувай. Тя-Която-Е ме изпрати тук, за да ти помогна.”

Тъй като и двете й ръце бяха окървавени, тя го целуна по бузата, надявайки се, че ще разбере жеста. Завърза конеца. Той проговори на език, който тя чувстваше, че би трябвало да разпознае.

Никога не съм се страхувал от смъртта, а от това да умра сам. Щастлив съм, че си дошла да ме отведеш на това пътуване.”

Студени тръпки преминаха през тялото й. Всяка дума, която той казваше, идваше с ужасен хриптящ звук.

Мисля, че валът излезе от другата страна. – тя посочи към собствения си гръб. – Трябва да те завъртя. Става ли?”

Направи жест за търкаляне с ръце, така че да я разбере.

Мъжът кимна – “Добре”.

Тя се опита да го бутне настрани, но eдин тежък шкаф бе паднал върху краката му. Опита да вдигне останките, но краката й продължаваха да се хлъзгат върху кървавия под. Заклещи парче от отломките под шкафа. Ако той можеше да измъкне собствените си крака, може би тя щеше да го преобърне, за да види какво се е случило откъм гърба?

Пропълзя обратно до него. Ръката й се потопи в купчина кървави пера.

Какво е това? – тя го дръпна за перата. – Някакъв вид наметало?”

Наметалото” се размаха нагоре, разпръсквайки отломки.

“A-а-а!”

Нинсианна се хлъзна назад.

В небесното кану се изправи тъмен обект. Бе с неясна клиновидна форма и стотици копиеподобни върхове, които стърчаха от ръбовете, тогава той се размаха и се облегна назад към пода, треперейки. Тя се втренчи невярващо в огромните кафяви пера, които си почиваха в нейните крака.

Ти имаш крила?”

Докосна окървавените пера и проследи източника им до неговия гръб. Втренчи се в тавана.

Ти ме изпрати да спася жив бог!”

Мъжът събра вежди объркано, като че му се искаше да разбере защо искаше да го нарани. Тя погледна към шепата тъмни пера, които току-що бе изтръгнала от неговата жива плът.

“О! Съжалявам!”

Докосна бузата му, за да покаже, че не е искала да му причини болка. Кожата му почувства студенина, бледността на смъртта. Със своето силно зрение, тя можеше да види неговата духовна светлина, носеща се между света на живите и мъртвите. С всяко вдишване тази духовна светлина избледняваше.

Докосна мястото, където краката му изчезваха изпод тежките останки.

Ти си твърде тежък за мен, за да те обърна изцяло сама – тя премести ръцете си, за да му обясни това, което той трябваше да направи, – аз ще дърпам – като изимитира дърпане с две ръце, – но ти трябва да издърпаш собствените си крака. Става ли?”

Непознатият кимна – “Добре.”

Тя коленичи зад главата му и провря ръцете си през мишниците му.

“Дръпни!”

Нинсианна дръпна с всяка частица от силите си. Мъжът премести краката си достатъчно далеч, за да ги освободи, преди да изгуби съзнание. Тя го обърна на една страна.

От гърба му стърчаха чифт огромни мускулести кафяви крила, лежащи в капан под развалините. Крилото, което се развяваше нагоре, изглеждаше непокътнато, но другото крило бе наведено назад под зловещ ъгъл.

Когато ми изпрати видение за мъж с крила – тя проговори на богинята, – нямах представа, че си го имала предвид толкова буквално!”

Успя да зашие раната, където валът бе излязъл от другата страна, и след това се премести, за да се погрижи за следващото сериозно нараняване – счупеното му крило.

Веднъж, когато била малка, майка й спасила ястреб. Грабливите птици били свещени за Убаид, носели благоприятни поличби. Баща й пък твърдял, че грабливите птици са очите на Тя-Която-Е. Тя усети костите скрити под перата. Точно под колянната става eдна кост бе разцепила и пробила кожата му.

Добре е, че не си буден – каза тя, – поне не мисля, че щеше да ми позволиш да направя това.”

Плъзна деликатната кост назад под кожата му и трепна, докато поставяше костта на мястото й. Лежейки до нея, копието, което току-що бе изтръгнала от гърдите му, щеше да бъде идеално за една порядъчна шина. Сега всичко необходимо бе просто едно въже. Къде, в този храм, мъж би държал въже?

Десетки цветни паяжини висяха от тавана като корени в пещера, без съмнение разместени, когато небесното кану се бе врязало в стената на долината. Тя изтръгна надолу няколко дълги цветни нишки. Те бяха по-тънки от въже, но се огъваха и запазваха формата си. Уви ги около копието и счупеното му крило.

Какво следва? Майко! Мъжът е окървавен и потрошен!

Лявата му китка бе наведена под неестествен ъгъл. Тази травма й бе най-малко позната. Тя стегна краката си срещу него, за да набере сила, и притисна лакътя му между коленете си, дърпайки, докато китката му не изпука.

Мама щеше да се справи по-добре – тя бърбореше, за да запази духовната му светлина от опит да напусне тялото му, но има два дни път обратно до моето село. Ако те оставя сам, сънът на смъртта ще те вземе.”

Бе направила всичко, което можеше. Или той щеше да живее, или да избере да премине в света на мечтите. Всичко, което тя можеше да направи, бе да го накара да остане.

Плътта на мъжа бе бледа и лепкава; сърцето му биеше неравномерно и твърде слабо. За да отблъснеше сина на смъртта, тя трябваше да го поддържа топъл. Грабна одеялото, което бе донесла със себе си, и го покри.

Мъжът потрепери.

Тя се изви към него, за да сподели топлината си.

Изтощена, заспа дълбоко.


Глава 5

Галактическа стандартна дата: 152,323.02 AE

Земна орбита: СКФ “Ямаран”

Лейтенант Касиб

Л-Т КАСИБ

СКФ “Ямаран” се движеше в орбитата на синята ресурсна планета, към която Шай’тан (хиляда благословии върху името му) бе изпратил eдин боен крайцер да пази. Лейтенант Касиб от Сата’анската кралска флотилия се втренчи в комуникационната конзола на кораба в черно-бял плосък екран, точно като другите, които бяха заградени в командния център, отмахвайки въздуха с дългия си раздвоен език, докато оглеждаше докладите получавани от повърхността на планетата.

В стола на командира зад него, оформен забележително като пиедестал на черен топ, острият гръбнак на генерал Худхафах се издигна раздразнено.

Някакви новини за онзи ангелски разузнавателен кораб?” – изсъска той.

Касиб погледна докладите със златистозелените си змийски очи.

Ние не можем да открием никакви енергийни следи излъчвани от планетата, сър. – каза Касиб. – Изглежда са се разбили, докато са навлизали в атмосферата.”

А какво ще кажеш за останките?”

Касиб вдиша въздуха, за да долови феромони, показващи нивото на раздразнение на генерал Худхафах. Подобно на всички по-нисшестоящи мъже, които служеха в армиите на Шай’тан, той бе хипер-бдителен и за най-малкото зачервяване по гушата на командира.

“Разби се тук.”

Той посочи част от картата – тясно море, в което се стичат две големи реки в средата на пуста ивица на охрожълта пустиня.

Изчисли най-вероятното място на катастрофа и намери останките. – оголи зъбите си генерал Худхафах. – Последното нещо, което искамe, е Алиансът да разбере какво сме открили.”


Глава 6

Февруари - 3390 г. пр. н. е.

Земята: Мястото на сблъсъка

.

Болка... но по-тъпа от преди. Дали не бе дошъл дух, за да го насочи към света на мечтите? Той усещаше мека, топла форма сгушена в него, която си почиваше на ръката му, а гърдите й се повдигаха и спадаха в нежен ритъм на спокоен човешки сън. Той си пое дълбоко дъх и осъзна, че все още e жив.

“Ти си моята половинка?”

Докосна дългите тъмни кичури, които бяха паднали върху лицето на жената и измъкна един кичур от сочните й розови устни. Тя го целуна, докато стоеше на входа на празното пространство.

Ако това бе светът на мечтите, то със сигурност боли като в света на Хадес.

Той вдигна ръката си и изучи шината, която тя бе моделирала с отломки и малко тел. Премествайки краката си, за да се увери, че все още ги притежава, той се обърна с глава, за да разгледа счупеното си крило. Щеше ли някога да е в състояние да лети отново? Това зависеше от тежестта на тази планета.

През ума му преминаха нови послания. Имаше нещо важно относно тази планета, но изображението отлеля бързо и внезапно.

Кой бе той? Какво бе името му? Знаеше само, че тази жена бе поела героични мерки, за да спаси живота му, а сега спеше свита на кълбо до него по начин, който усещаше като чужд, но и като познат сърдечен копнеж. Нещо от нейния аромат събуди инстинкт в слабините му.

Може би тя бе дух? Ако това е смъртта, то значи не бе толкова лошо.

Извивайки доброто си крило, за да не я събуди, той я придърпа по-близо, увивайки крайника си около нея като одеяло, преди отново да си позволи да заспи.

*

Тя-Която-Е счете за подходящо да спаси живота ти.”

Той се събуди, за да намери жената, която коленичеше до него. Ръцете й подчертаваха думите й, докато тя изливаше капчици от мяха за вода върху груба кърпа и попиваше кръвта от кожата му. Той я наблюдаваше как действа, очарован от вълнообразната й тъмна коса, мургава кожа и необичайни светлокафяви бежови очи.

Спешно се вкопчи в корема си с пиянска радост.

Коя си ти?” – попита той.

Жената се усмихна и каза нещо неразбираемо.

Всеки нюанс на поведението й глождеше подсъзнанието му. Нейната безформена бежова рокля бе малко по-голяма от дължината на кърпа опасана около кръста й и бе преметната през рамо, за да покрие пищната пълнота на гърдите й. Тъканта изглеждаше необработена, тъй както бяха инструментите, които бе използвала, за да се погрижи за раните му; инструментите на културата на каменната ера.

Чрез богове! Как бе спасила живота му?

Кой?” – той кръстоса дланите си нагоре, за да покаже, че задава въпрос. “Ти ли си?” – сочейки към гърдите й.

Нин-си-анна” – тя вдигна дланите си нагоре. “Кой. Си. Ти?” – повтори дума по дума.

Той се съсредоточи върху мислите си, но съзнанието му остана отчайващо празно. Нинсианна повтори въпроса. Как би могъл да обясни на някой, който не говори неговия език, че той не може да си спомни кой e?

Не знам.”

Нинсианна” – тя посочи към собствените си гърди. “Не знам.” – посочи към него.

Не – той поклати главата си. – Не си спомням.”

Нинсианна” – жената посочи към гърдите си. “Не си спомням” – посочи към него.

“Не! Не знам кой съм! Не помня!”

Той удари челото си, за да подчертае. Пробождане от болка премина през главата му. Затвори очите си, докато световъртежът утихне.

Жената се намръщи, докато не й просветна какво се опитваше да каже. Тя докосна главата му на мястото където болеше най-лошо. Под косата му имаше ужасна подутина, която ясно показваше, че си бе ударил главата.

Нинсианна започна отново с грижите, бършейки засъхналата кръв от скалпа му. От време на време спираше, за да потупа крилата му, като че никога не бе виждала такива крайници. Той заподозря, че тя обясняваше за нараняванията му, но не можеше да разбере нито една дума.

Избягваше потрепването, защото не желаеше да вижда нейното ужасено изражение всеки път, когато го правеше. Когато стигна до раната на гърдите му, тя посочи към един чифт шестоъгълни метални плочки нанизани върху здрава верига около врата му.

Дърпайки веригата изпод ризата си, той прочете посланията гравирани върху метална плочка в правоъгълно клиновидно писмо.

.

Полковник Михаил Маннуки’или

352-ри Специални Сили

Ангелски военновъздушни сили

Втори галактически алианс

.

Въпреки че посланията не успяха да събудят никакъв личен спомен, той разбра какво означаваха. Единствената причина, поради която един войник носеше метални плочки, бе за да могат неговите колеги войници да идентифицират тялото му в случай на смърт и последващо погребение. Но тъй като не можеше да си спомни нищо, това означаваше, че бе част от нещо по-голямо.

Аз съм войник – каза той. – Войник в Галактическия алианс.”

Той посочи Нинсианна.

“Ти си Нинсианна.”

След това посочи към гърдите си.

Аз съм Михаил.”

Нинсианна се усмихна.

“Михаил?”

“Да.”

Тя повтори името му няколко пъти, а след това подаде своя мях за вода и го притисна към устните му.

Пий – каза тя. Останалото бе неразбираемо, с изключение на думитe накрая. – Така добре ли е?”

Пий, може би?

Ста-ва” – повтори той.

Пи вода, докато не свърши.

Нинсианна посочи една пукнатина, която разделяше корпуса. Тя нави одеалото до врата му и каза, като използваше ръцете си, че иска той да поспи.

До-бре” – каза той несигурно. Щеше ли тя да донесе още вода?

Нинсианна се измъкна през пукнатината.

А Михаил, докато лежеше там, разбра колко уязвим бе.


Глава 7

Февруари - 3390 г. пр. н. е.

Земята: Мястото на сблъсъка

НИНСИАННА

Потокът слизаше надолу от планината в купесто оформен оазис, малък райски остров в средата на пустинята, с дебела ивица от растителност, която се извиваше от всяка страна. За разлика от безплодната пустиня, този остров имаше богата миризма и бе изпълнен с живот.

Нищо чудно, че Халифианското племе считаше тази област за свещена!

Нинсианна се завъртя в танц, мислейки си за умни неща, които да каже на най-новия си пациент с помощта на езика на знаците.

Свободна! Аз съм свободна!”

И не само това – сега небесното създание й бе задължено завинаги!

Нейната походка се превърна в момичешко подскачане. Изведнъж на пътя й падна малка сянка. Един огромен скален орел прелетя към потока, който се разширяваше в езерце зад падналата скала, която го блокираше.

“Поличба!”

Орелът се гмурна под повърхността, крилата му пръскаха вода, и на излизане носеше хубава дебела риба. Тя се засмя, защото той бе грабнал своята вечеря и я носеше в небето.

Опита се да си спомни малкото, което знаеше за амнезията. Нейната майка й бе разказвала за този проблем след eдин случай на ударен в главата войн - обикновено минавали няколко часа и след това спомените се връщали. Но Михаил (тя каза името му няколко пъти и реши, че харесва начина, по който звучи) изглеждаше необичайно добре за човек, който не може да си спомни собственото си име. Може би бе разбрал погрешно въпроса й? Или криеше послание? Това нямаше значение. Така или иначе Тя-Която-Е бе отговорила на молитвата й.

Стигна до потока, пълен със зимен дъжд, който бе придошъл от свещената планина, и напълни своя мях. Отражението й заблестя отново, бе оцапана с кръвта на Михаил.

Не би я отнесъл в небесата, ако изглеждаше грозно, нали?

Тя нагази във водата и седна на мястото, където орелът бе грабнал рибата. Бе достатъчно дълбоко, за да потъне до врата. Изтри кръвта от ръцете си, след това от тялото си, а после се шмугна под повърхността, за да намокри главата си. Изправи се отново, пеейки песен за свободата, докато прокарваше пръсти през косата си, за да отмие изсъхналата слепнала се кръв.

.

Мъж идва от небето,

Той ще ме отнесе нагоре в небесата.

За да ме отведе далеч от тук!

Далеч от интригите на мъжете.

.

И изведнъж птиците замлъкнаха. Тя обърна назад подгизналата си мокра коса. На ръба на оазиса бяха застанали Ямин и войните, навеждайки се над копията си.

Трепет притисна долната част на корема й.

Нинсианна! – каза Ямин. – Дошъл съм, за да те отведа у дома.”

Нинсианна застана предизвикателно.

У дома? – каза тя. – Аз нямам дом, помниш ли? Ти изтича при баща си като разглезено хлапе и го накара да декларира, че или аз ще се оженя за теб или ще бъда прогонена от селото. – тя посочи към оазиса. – Както виждаш, аз избирам заточение. Сега си върви!”

Войните зяпнаха сребърното небесно кану, което все още пушеше от един от разрушените комини, въпреки че вече не светеше с червена огнена светлина.

Това е зла поличба – каза Ямин. – Боговете са го изхвърлили от небесата.”

И какво знаеш за боговете? О, онзи, който се закле на богинята, че ще ме отведе до Ниневия? И тогава, когато приятелите му се изсмяха, го бе грижа повече за собствения му престиж, отколкото за бъдещата му булка!”

Ямин трепна.

“Ти не разбираш. Моят баща...”

Не искаше да изглежда, като че приемаш заповеди от жена! – изпищя Нинсианна. – Така че вместо това ти наруши обещанието си. И затова аз развалих нашия годеж!”

Тя се наслади на видимо нараненото изражение на Ямин, обърна се с гръб към него и скръсти ръце. Ямин издаде звук като патица, чийто врат бе пречупен.

Войните се засмяха.

Ние те предупредихме, че ще стане така!” – каза Фироуз.

Жените в къщата на Имману винаги са носели килтите.” – каза Дадбех.

Няма да позволиш гневът на Нинсианна да те командва.” – каза Тирдард.

Бузата на Ямин потрепна, когато той погледна към своя луксозен четиризвезден пластов килт, който го отличаваше като човек с престиж.

Може би затова я намери за толкова привлекателна? – подметна Фироуз. – Ти искаше тя да приеме твоите началнически задължения?”

Дадбех протегна ръката от слабините си.

О! Ямин! – каза с висок фалцетов глас Дадбех. – Изпразни нощните гърнета и след това искам да ми служиш с езика си.”

О, Нинсианна! – Фироуз се промъкна до него с фалшив басов глас. – Аз съм твой роб!”

Престори се, че целува ръка на Дадбех.

О! О! O-o-о! – Дадбех изпъшка с фалшиво удоволствие. – Не спирай! О! Ямин! След това ще целунеш пръстите на краката ми!”

Тирдард се наведе, държейки гърдите си, докато се смееше.

Очите на Ямин се напълниха с ярост. Той посочи Нинсианна.

Ти ще дойдеш далеч от тази проклета паднала звезда!”

Тя издаде брадичката си.

“Не, няма!”

“О, да, ще дойдеш!”

Водата плисна около него, когато той нагази в оазиса. Нинсианна се затича към отсрещния бряг, сърцето й препускаше, защото Ямин я настигаше. Той я хвана за ръката.

“Пусни ме!”

“Баща ти ме изпрати да...”

Не! – тя го изрита и зашлеви. – Ти НЕ можеш да ме командваш! И аз няма да се оженя за теб!”

Войните се засмяха.

Ямин я сграбчи за косата.

Ще се отнасяш към мен с уважение!”

“Аз няма...”

Нейният писък бе прекъснат. Той бутна лицето й под водата. С паникьосан писък Нинсианна се бореше, за да се измъкне от хватката му, но той продължаваше да държи пръстите си здраво увити в косата й. Рязко я издърпа над повърхността.

“Предаваш ли се?”

Не! – издърдори тя. – Предпочитам да се оженя за коза!”

Войните продължаваха да се подиграват.

Имаш ли нужда от помощ да усмириш тази коза-майка?” – засмя се Сиамек.

Не – каза Ямин. – Няма нищо, което един добър побой не може да излекува.”

Кръвта на Нинсианна кипна. Как се осмелява да се отнася към нея с такова неуважение? Не само че бе дъщеря на шаман, но тя бе и внучка на Лугалбанда! Той бе толкова силен войн-шаман, че можеше да спре сърцата на враговете си!

Тя си представи всички ужасни неща, които искаше да му направи. Нещата, които бяха шушукани, че дядо й можел да прави, неща, които майка й бе забранила на баща й. Енергията, която бе усетила по-рано, когато бе извадила копието от гърдите на Михаил, се появи и премина през тялото й. Оформяйки юмрук, удари Ямин с цялата си сила.

Предпочитам да умра!” – изпищя тя.

Когато го удари си представи, че го удря с камък.

Ямин отвърна глава.

Ти, ку...” – извика Ямин.

Останалата част от това, което той каза, се прекъсна, когато отново бутна лицето й под водата.

Водата нахлу в носа й. Тя ритна и го удари с цялата си сила, но Ямин бе повече от два пъти по-тежък и я държеше за косата. Отново я издърпа рязко над повърхността.

“Предаваш ли се?”

Никога!” – пое дъх тя.

Удари го с пета в тестисите.

Ох!”Ямин се преви.

Войните се засмяха.

Хей, Ямин – каза Фироуз. – Мисля, че срещна изпитание!”

Духовната светлина на Ямин се промени в ярък нюанс на пурпурно.

Аз ще те науча на уважение, жено!”

Пъхна главата й под водата и този път я държа, докато не почувства, че дробовете й ще експлодират. Крайниците й станаха слаби, като че тялото й бе изчерпало целият въздух. Тя чуваше своя пулс в ушите си. Светът стана тъмен и далечен.

Майко? Помогнете ми... – помоли тя. – Не съм достатъчно силна, за да се боря с него сама...”

Изведнъж Ямин отпусна хватката си. Тя се озова обратно над повърхността, поемайки си въздух. Всичките петима мъже се втренчиха в небесното кану. Вървейки към тях, Михаил пристигна с едно вдигнато крило, а другото се плъзгаше зад него.

Крилат демон!” – изпищяха всички.

Войните вдигнаха копията си.

Надолу по ризата на Михаил кръвта бе засъхнала в тъмнокафяво петно.

Той е моят защитник – извика тя, надявайки се да ги уплаши преди да забележат колко тежко бе ранен той. – Бягайте преди да ви порази!”

Михаил вдигна нещо като пръчка. Бе тъмночерна. По-голяма от нож. Синя светлина излезна от eдиният й край като голямо огнено кълбо. Камъните експлодираха близо до краката на войните, като това ги изхвърли назад, сякаш току-що бяха блъснати от стадо турове. Дим и миризма като гръмотевична буря се понесоха във вятъра. С вик войните се разбягаха.

Ямин я сграбчи и я бутна зад гърба си. Той забеляза копието, което бе оставил на брега на реката, без съмнение изчислявайки най-добрия си шанс да си възвърне високото място.

Михаил направи жест към тях с черната огнена пръчка.

Пусни я!” – изръмжа той.

Втора мълния се приземи опасно близо от страната на Ямин. Във въздуха изригна вода, а след това се изля надолу, разтрисайки ги с неприятно усещане, като че двамата бяха ужилени от пчелен кошер. Ямин извика, но не я пусна.

Застани зад мен – каза Ямин, – аз ще те защитя.”

Михаил насочи огнената пръчка към гърдите на Ямин.

Нинсианна, ела тук!” – той й посочи да дойде до брега.

Само през трупа ми!” – извика Ямин.

Той зае решителна позиция, за да изглежда толкова застрашаващо, колкото човек би могъл да изглежда, когато стои потопен във водата до кръста, без оръжие и без възможност къде да избяга.

Двамата алфа-хищници се взираха един в друг и нетърпеливо претендираха тя да бъде тяхната награда. Тръпка на вълнение премина през тялото на Нинсианна. Кой боец щеше да спечели? Михаил бе на високо място, но бе тежко ранен, а Ямин бе в отлична физическа форма. Тя трябваше да го разсее преди той да осъзнае, че тъмният цвят на ризата на Михаил бе кръв.

Оформяйки юмрук, удари Ямин в лицето.

Освободи се.

Разпръсквайки вода, избяга нагоре по брега на потока. Капчици пот блестяха върху сините му устни, докато Михаил се поклащаше, едва успявайки да стои изправен заради нараняванията си. Ако той изгубеше съзнание, Ямин със сигурност щеше да го убие. Тя изтича в обятията му и изви ръцете си около кръста му, като че прегръщаше любимия си.

Дръж се” – прошепна му тя.

Използвайки всяка частица лечебна енергия, която притежаваше, го призова и му даде сили с ръцете си. Топло приятно изтръпване премина през цялото й тяло. Михаил спря да се клати.

Ямин погледна първо нея, а после Михаил, черните му очи бяха пълни с ужас, а след това с омраза, стигайки до заключението, че Нинсианна възнамерява да отиде при него.

“Ти каза, че ме обичаш?”

Синът на вожда пристъпи към нея, ръката му бе протегната като на обикновен просяк. Нинсианна вдигна брадичка и прегърна Михаил в универсален, женски символ на “мой e”.

Никога не съм казвала, че те обичам! – изсвистя Нинсианна. – Аз ти казах, че ще се омъжа за теб, защото ти обеща да се отнасяш с мен като с равна! Но тогава се отметна, така че намерих някой по-добър!”

Ямин се вцепени.

Огнената пръчка на Михаил бучеше близо до ухото й, по-силно и по-силно, като глутница чакали, вълнуваща се в убийствена ярост. Той подаде пръчкатабе като пищяща ядосана граблива птица, която бе тръгнала да убива.

Вървете си! – изръмжа Михаил. – Махайте се от тук!”

Ще съжаляваш за това! – каза Ямин.

Той се втурна навън от потока и грабна копието си. Без да поглежда назад се отдалечи в същата посока като тази на другарите си, изражението му бе толкова мрачно, че тя настръхна.

Веднага след като Ямин се изкачи отгоре на долината, Михаил падна, повличайки я надолу със себе си. Шавайки, за да се измъкне от огромните му криле, тя изплю няколко черно-кафяви пера.

Погледна към свлачището, където Ямин току-що бе изчезнал. Трябваше да почувства нещо. Може би съжаление? Но не чувстваше нищо. Само облекчение, че годежът им бе към края си.

Коленичи на земята в близост до своя пациент. Почвата бе твърда и скалиста, затова размърда скута си под главата му.

Всичко е наред... – прошепна тя. – Ямин си отиде.”

Докосна основата на гърлото му. Въпреки че бе смъртно блед, той усети чувствителната й ръка, а тя усети постоянно пулсиране. С въздишка затвори очи, докато енергията, която усещаше по-рано, я изоставяше, бе уморена и слаба като новородено агне.

През идните дни тя изучаваше неговите великолепни двадесет-лакътни крила, кафяво-черни, с гайтан ивици, които бяха по-бледи, колкото по-близо стигаха до кожата. В този момент прокара пръсти през перата му, наслаждавайки се на контраста между дългите, твърди основни пера и меките, мъхести пера.

Крила! Богинята бе изпратила човек с крила!

Прокара пръстите си и през косата му с цвят на печени лешници, рязък контраст с плътта му, която бе бледа като козе мляко. Пръстите й запаметяваха всеки фин детайл. Неговите черти не бяха като тези на убаидите, но силните войни ги оформяха, за да украсят своите копия: остри, красиви и смъртоносни. Ръцете й преминаха и през мускулестата му гръд, наслаждаваше се на всяко очертание, това бе тялото на войн в най-добро физическо състояние.

Нейният собствен полубог!

Благодаря ти, че ми изпрати шампион, за да ме спаси!” – помоли се тя.

Затвори очи и концентрира лечебната светлината на Тя-Която-Е чрез ръцете си, за да ускори възстановяването му, подсилвайки забранената магия с напевен глас на шаман. Ръцете й изтръпнаха, бяха по-топли, дори повече, отколкото когато се бе молила, за да излекува сина на вожда.

О, благодари на богинята! Тя-Която-Е отговори на молитвите ми!

Птиците запяха отново. Жабите започнаха да крякат. Скакалците забръмчаха. Орелът продължаваше да се върти наоколо, успя да грабнe и друга риба, а докато носеше своята вечеря към небесното пространство, тя вдигна лице към слънцето.

Мога ли да го задържа? Наистина бих искала да го задържа.”

Тя докосна черно-кафявите му крила и се намръщи.

“Но какво би искало от мен едно небесно създание?”


Глава 8

А ти казваше в сърцето си:

Ще възляза на небесата,

ще възвися престола си над Божиите звезди

и ще седна на планината на събраните богове

към най-крайните страни на север,

 ще изляза над висотата на облаците,

ще бъда подобен на Всевишния.

.

Исая 14: 13-14

.

Галактическа стандартна дата: 152,323.02 AE

Небеса-3: Парламентарна зала на Алианса

Премиер Луцифер

ЛУЦИФЕР

Небеса-3 бе третата планета в изкуствено създадената Слънчева система от едно физическо слънце и две по-малки изкуствени, така че слънцето никога да не залезе в столицата на Алианса. Имаше приказни лъскави кули, извиващи се грациозно към небето, модерни сгради от стъкло, стомана и композитна пластмаса, толкова силна, че дори земетресение не може да разтърси стълбовете им. От нейния космодрум потегляше поток, който достигаше до всяка планета и слънчева система в Галактиката. В центъра стоеше масивна кръгла сграда, така че никой делегат никога да не може да седне близо до празния трон или пък до някой друг.

Високо змиеподобно създание, което смътно приличаше на дракон, се изкачи по стълбите, като се наведе върху бастуна си. Председател на Камарата на общините бе дракон Муккибат, но не бе истински дракон, какъвто бе Шай’тан, а един от видовете, които предшестваха формирането на Алианса. Той спря пред подиума и извади очилата си преди да извади чукчето си.

Сега министър-председателят ще се обърне към парламента” – каза той официално.

Луцифер се изкачи на централната платформа, а неговите снежнобели крила се влачеха изкусно зад гърба му като мантията на Вечния император. Нагоре към купола имаше балкон след балкон; всеки делегат, представляваше планета в империята, която обхващаше почти половината от Галактиката. Делегатите бяха толкова разнообразни, колкото световете, които представляваха: бозайници, насекоми, земноводни и други форми на живот. Всеки вид имаше собствен свят, където бе еволюирал естествено под закрилата на Вечния император, докато не достигнеше достатъчно ниво на съзнателност за придобиване на членство в Галактическия алианс. Всеки вид имаше глас, който да защитава правата му; всеки вид освен един...

Неговият...

Делегатите говореха и сключваха сделки, както избраните официални лица имаха навика да правят.

Нима вече не гласувахме за тази сделка?” – попита един делегат.

Императорът я наложи с вето. – отвърна делегатът до него. – Заби нож в гърба на собствения си син.”

Няма да пренебрегна Вечния император!” – каза първият.

"Защо не? – каза вторият делегат. – Синът ни изостави за двеста години и сега се появи и иска да бъде наш бог?”

Луцифер притисна устни, чакайки Общото събрание да млъкне. Какофонията продължи; подхранваше се ярост за сделки в залата. Луцифер затвори очи и насочи вниманието си към личния си интерес, с който, благодарение на своя дар на емпатията, предоставен от майка му, която бе наполовина Серафим, си позволи да визуализира желанията на делегатите.

Усъвършенстваните ангелски сетива отразиха чувствената гъвкавост на скъпия афтършейв, отлежало бренди и аромат на цигари. Акустиката бе такава, че през залата се носеше и най-малкият шепот. Неговите зловещи платинени очи изследваха колизеума; възприемчив, циничен, отразяващ, докато назоваваше най-силните от тези желания и отбелязваше местата, където трябва да бъде убедителeн. Най-накрая даде сигнал на председателя да започне програмата.

В името на Вечния император – високият змиеподобен говорител удари чукчето си, – с настоящото откривам това съвместно заседание на парламента!”

Делегатите се загледаха от високите си балкони. Веднъж вече бе минал тази мярка чрез най-слабите страни. Това бе предизвикало такава огнена буря, че самият Вечен император се бе намесил, за да я потуши с рядко императорско вето.

Решителността ядоса Луцифер, докато той разтърсваше снежните си пера. Обърна добрата си страна към камерите, които излъчваха процеса по всяка телевизионна мрежа в Алианса.

Днес идвам при вас не като осиновения син на Вечния император – каза Луцифер, – човек, на когото по стечение на съдбата му бе даден глас, защото моят баща ме назначи да представлявам Вашите интереси – той снижи крилете си в жест на смирение, – а като ангел, чиято единствена цел е да заложи нашите животи, за да защити вашите естествено развити раси.”


Continue reading this ebook at Smashwords.
Download this book for your ebook reader.
(Pages 1-69 show above.)